МИРИС НА ЖЕНА

Ще се отроня - като цвят от цъфнала липа.

С безшумна лекота ще падна на лицето ти,

за да попия падащия здрач, разливащ се по устни и очи. Със липов дъх, когато се разтваряше цветчето

от допира му с кожата ти, потръпваща и.премаляла. Вдъхваща омаен мирис - на жена.

От цъфнала липа ще се отрони - като цвят,

привлечен цвят от музиката на очите ти зелени.

Въздишки две във здрача син по нежната жена,

която чезне...

Ще се отроня от липата разцъфтяла - от дървото на желанията наши.

Бледите ти устни ще покрия,

мълвящи в унес мойто име.

Замаян от уханието в мрака. На жена...

Изчезнала във здрача син...

Погален от ръце, ухаещи на цъфнала липа,

във гаснеща далечна привечер.

По устните ти — хубави.

По очите ти — зелени.

Очи - кафява бездна.

Ръце - копнеж сребрист

по върхове нестигнати.

На мъжките ти слепоочия

крила до вчера свили.

Устни - кафяво равновесие

между очи и две ръце.

Притихналото безпокойство

е сърцето.

Под мекото крило с пера

от кадифе.

На птицата, извезана на

блузата.

Покриваща ме цялата -

очи, ръце, устни, и сърце.

Птицата която бди и топли.

Изсъхналият ствол, усукано извит под бялата скала,

се съживи.

Целунат от сълзата на ефирната жена.

По кожата й – бронзова тъга. И гаснещ залез, отразен

в очите й кошутени.

Притихнал залив, обвит с безветрие на уморена привечер.

Жена...

Със кожа мека, къпеща се във море от синьо злато.

Ефирно, бронзово сияние. Огряло бялата скала и ствола съживен

на старото дърво.

Във залива притихнал, под гаснещия залез...